Начало
За Нас
Забележителности
Възникване и име
Галерия
История
Контакти


За Дарение

Старата кула

Старата кула

В центъра на селото се намира древна кула. В план има формата на квадрат със страни 7.50 м., запазена е на височина 13,50 м. Градежът й е от ломени, полуобработени камъни, споени с бял хоросан. Основите са изградени върху скален терен, имат дебелина 1,50 м, а тези от надстройката 1.40 м до 0,80 м. Входът е от западната стена на 2.10 м височина от сегашното улично ниво. Той е оформен от добре обработени каменни блокове. Етажите са били отделени с дървен гредоред, върху който е лежал подът. На южната, източната и западната фасада има мазгали (бойници). В насипа са открити тухли, които произхождат от отоплителни съоръжения.

Модерното за времето си хидросъоръжение е снабдявало кулата с вода. Чрез естественото си налягане тя се качвала до последния етаж. Има тръби и за отходни води, които са по-широки от останалите. Дядо Стоян Киримов (Питрапов), който се споминал на 110 години, разказвал, че като дете помнел кулата със седем потона (етажа). Вратата била желязна и се спускала чрез желязна макара. Горният край на вратата се спускал напред и стъпвала на голямата скала до кулата, и изпълнявала ролята на мост. Вратата била извадена от някой си неврокопски бей и била откарана за врата на Серския безистен. Касата на вратата е била от каменни блокове с жлебове (улеи). Същите каменни блокове и до днес стоят на мястото си.

От проучванията досега учените не дават еднозначен отговор кога е строена Кулата и с какво предназначение. Говори се за няколко роли, които тя изпълнявала. Проф. Георги Георгиев твърди, че кулата служела за жилище на турски чиновник-надзирател на керханата и за склад на руда, некови, железни пръти и гюлета.

Според други, между които доц. Дора Димитрова и Любен Тонев, служела за стражева, сигнално-съобщителна. Подобна кула е имало между селата Гайтаниново и Парил, откъдето чрез светлинни сигнали се подавало знак за опасност и обитателите на селото се скривали в кулата. Предполага се, че тези кули са предавали сигнали по-нататък към Судан град, Шейтанчаир и Момина кула. От върха на кулата се открива голям простор към долините на реките Мътница и Буровица и Ловченско поле. Не е без значение фактът, че през селото е минавал прекият римски път Мелник-Неврокоп, а южно от селото пътят Солун-Неврокоп. Римските пътища били не само удобни, но и много здраво направени. Прекарвали ги обикновено по права линия и не обръщали внимание на природните пречки — реки, долища и планини. Реките и долините прехвърляли със здрави каменни мостове, а през планините намирали удобните седловини, течения на реки и проходи. По пътя, освен така наречените милиарни колони, са изграждали лавки, ханове, чешми, а за сигурност били построявани отделни кули — бъдещите турски наблюдателници.

От средата на XIX в. Кулата постепенно се руши, камъните са използвани за строеж на църквата и съседните къщи, а през 1970 г. и за сградата на селската фурна. Сега е обявена за паметник на културата.
Александър Пелтеков, 2001г.
Copyright © 2006 Teshovo.com. Всички права запазени.